Куртово Конаре е разположено в Тракийската низина на левия бряг на река Въча.Отстои на 25 км югозападно от Пловдив, на 7 км северно от полите на Родопите и на 5 км от общинския център-гр.Стамболийски.На запад естествената граница между К.Конаре и с.Ново село е Стара река.
От исторически източници е ясно ,че селото е образувано през 1760 г. от сливането на двете съставни села – Куртово и Конаре.През 1848г. е построена църквата „Св.Атанас”, а три години по-късно се открива килийно училище.През 1880г. е построено училище”Св.Св.Кирил и Методий” в църковния .То е едно от първите училища в този район.
Куртово Конаре е прочуто със земеделието си.През 1894 г. в мелницата на Александър Димитров е смлян първият килограм червен пипер не само в селото,а и в страната.През 1896г. ,пак в Куртово Конаре, се отглеждат първите ранни домати в България,пренесени от Цариград благодарение на същия Александър Димитров.
В землището на Куртово Конаре се намира двореца „Кричим”- едно от любимите места на Цар Борис III и неговото семейство.През 1937г. царица Йоанна дарява на селото първата селска детска градина.
С още много неща може да се похвали селото и едно от тях е неговият духовен център-народно читалище”Любен Каравелов 1897” . То е основано на 28.09.1897г. по инициатива на Димитър Царев, Христо Добрев, Симеон Попов, Георги Нинков и Димитър Попов.
Христо Добрев-един от основателите на читалището е оставил следните писмени сведения :”През есента на 1897г., аз – Христо Добрев бях учител в село Кадиево, а в селото ни – Куртово Конаре работеха учителите : Димитър Иванов/Царев/, Симеон Попов, Георги Нинков и Димитър Попов. До този час в селото ни нямаше читалище.Гореказаните учители, като взеха предвид ползата и значението от читалищата по селата, където школското учение е по-слабо, няма държавни библиотеки, няма театри и пр., взеха инициативата за образуване на читалище в селото ни. И един ден, на 28.09.1897г. се събрахме в селото, в старото училище и го образувахме, като го наименувахме на името на стария български революционер и книжовник – Любен Каравелов”.
Първи членове, освен учителите бяха още и селяните : Атанас Найденов, Илия Петров, Ангел Минчев, Никола Добрев, Димитър Хаджийски, Ангел Милушев, свещеник Георги Симеонов и др. В неделя, при стичане на цялото село, се извърши водосвет от свещеника Георги Симеонов, а учителите Димитър Иванов и Христо Добрев казаха по някоя дума за ползата и значението на читалищата в страната. Първото здание, в което се помещаваше читалището бе старото дюкянче на Дядо Добри Стоянов /Бичето/ – на площада.Така основахме това читалище и го поддържахме от членски внос, с волни помощи, с вечеринки и театри. Записахме му вестници и списания.Посещаваше се от селяните. Ето това читалище съществува и сега.”/Записал Хр.Добрев-1938г./
Просветната дейност, която развивало читалището чрез изнасяне на сказки и беседи, рлазпространение на книги за прочит и различните театрални постановки, просвещавала населението на Куртово Конаре. всяка вечер малкото кафене било посещавано от селяните, които четяли вестници и списания и обсъждали вътрешните и международните събития.
Животът в читалището замрял по време на Балканската, междусъюзническата и първата световна война, за да се възроди отново през 1924 година. Инициатори на старите традиции и развитие на културната дейност в селото станали учителят Стефан Горинов, старите учредители-Димитър Царев, Атанас Найденов и синът на свещеник Георги Симеонов-учителят Симеон Попгеоргиев. Подела се дейност за събиране на книги от населението и за кратко време били събрани 522 тома .По сведение на Стефан Симеонов Попов, неговият баща-Симеон Попгеоргиев направил първото дарение от 12 тома добре подвързани народни умотворения/ издание на БАН/ и други книги. Те се съхраняват и до днес в читалищната библиотека. Сред тях е и енциклопедията на братя Данчови.
По времето 1924-1944г. била създадена и съществувала театрална трупа. Под ръководството на Стефан Горинов и с участието на местната интелигенция са изнесени много пиеси, сред които : „Хан Татар”, „Спекуланти”, „Кара Танас”, „Йончеви ханове”,”Камбаните на Св.Климент”, „Милионерът” и др. Всички пиеси се радвали на голям успех.Учениците също изнасяли вечеринки и утра в салона на общинската сграда.
През 1934г. читалището се преместило от малкото дюкянче в новопостроеното продължение на общинската сграда / сегашната телефонна централа/. Помещението било приспособено за кафе-сладкарница. В него била разположена библиотеката.Там, пиейки си кафето, жителите на Куртово Конаре можели да прочетат вестници и списания и да побъбрят за политика, а и за всичко,което ги вълнува.През 1936г. с пари, събрани от населението, бил закупен радиоапарат. Подобни придобивки по това време били рядкост и затова всички много се гордеели. По всяко време имало хора, дошли да чуят новините от страната и света. В периода 1924-1944г. библиотекари са били :Недялка Милушева, Маргарита Паскова, Стефан Горинов. Длъжността била нещатна.През тези години активно участници в читалищния живот са :братя Къдринови, Илия Младенов, Илия Попов, Ангел Царев, Коста Динов, Александър Манчев и др.За да подпомага дейността си читалището било оземлено с 20 дка ниви от общината.
След 1944г. читалището постепенно губи своята автономност и се превръща в държавна институция.Унищожена е и читалищната собственост, а земята се кооперира в ТКЗС. Трансформира се образа и дейността на читалищните членове.Щатните вече служители се подчиняват на решенията не на Читалищното настоятелство, а на многото шапки отгоре.
Въпреки посочените негативи от този период има и много положителни неща. Задължителната масовост неминуемо е повлияла благоприятно на много хора. Конкуренцията между отделните селища и различните фестивали обогатяват жанрово читалищната дейност. Положителен е и фактът, че във всяко село и град изниква естественият стремеж да се построи сграда, която да е най-личната и представителна. Много показателна в това отношение е дописката на Величко Къдринов във в.”Читалищна дума”, бр.1-II.1947г.:”Читалището ни е едно от най-старите в околията. Под енергичното ръководство на народния учител и председател на читалището-др.Стефан Горинов, който не пожали нито труд, нито време, можа да обедини над 250 членове, редовно отчетени, от които 150 са Ботева читалищна младеж. Всички масови организации са колективни членове на читалището, включително и детската организация”Септемврийче”, която подари 10 000 лв.за фонд”Постройка на читалищен дом”. Към читалището има смесен хор и оркестър, състоящ се от 35 души, театрална трупа от 20 души под ръководството на председателя на читалището- Стефан Горинов. Откри се просветен университет, като през този сезон се изнасяха сказки с просветен, здравен и стопански характер.
В началото на месец декември , на извънредно годишно събрание, се прие план за културно-просветна работа, изработен от културно-просветния комитет. На 15.12.1946г. бе тържествено чествана 90 годишнината на първите народни читалища в България, на която подходяща беседа изнесе председателят на читалището Стефан Горинов.Театралната трупа изнесе пиесата „Спекуланти”. На 31 число, същия месец, послучай посрещането на Нова година, Ботевската младеж изнесе комедията „Под чехъл”. Хорът и оркестърът изнесоха няколко номера. Поднесоха се новогодишни пожелания от културно-просветните и политически организации.на втория ден на Коледа любителска трупа от средношколци и студенти изнесоха пиесата с въздържателно съдържание „Дванадесети час” от Ив.Божанов .Преди откриване на представлението участъковият лекар – д-р Пасков изнесе лекция на тема „Алкохолизъм”. Хорът на читалището , под ръководството на диригента Ангел Попов, в празничните дни обхождаше именниците и даренията, които постъпваха се внасяха във фонд „Постройка читалищен дом”.Селяните с готовност се отзоваха на подобни инициативи на читалището, защото най-голямата им болка засега е, че все още си нямаме подходящ читалищен дом, който действително да отговаря на материалните възможности и духовните интереси на селото. С общи усилия, млади и стари, с всестранната помощ на народната власт, в най-близките години и тази мечта за Куртово Конаре ще бъде реалност.”
Дописник:В. Къдринов
Съживяването на читалищната дейност породило необходимостта от читалищна сграда. За тази цел се избрал инициативен комитет от 8 човека за събиране на средства.За кратко време се събрали 1 525851 лв., които били внесени в БНБ. С участието на населението на Куртово Конаре, с труд и средства, бил построен новият читалищен дом с театрален салон с 400 места, голяма библиотека, книгохранилище, младежки клуб, ритуална зала, репетиционни стаи и др. Новата сграда на читалището е открита на 27.12.1959г. По този случай се състояло вълнуващо тържество, на което присъствали гости от селото, от София, от Пловдив и от съседните села. На откриването, председателят на общинския съвет- К.Динов произнесъл следното слово : ”Построяването на този величествен дом-красавец стана възможно при непосредственото ръководство и помощ от страна на съвета, на строителната организация в лицето на поделение 30-20 и непосредственото участие на цялото население.Сега имаме пълната възможност да развиваме още повече културния живот на нашето село, да дадем простор на нашите таланти, да посрещаме гости на нашата сцена.Този красив дом на културата, изграден с наши средства и труд, говори за голямата любов на нашето население към просветата и културата.”
