– Скот Ламбурн / Великобритания/
Скот Ламбурн е от Брайтън / Brighton/, град на Южното крайбрежие на Англия. За пръв път идва в България през 2002г. на гости на своя приятел Джон / Джонатан/. До този момент Скот не знае нищо за България, в медиите е чел и чувал само лоши неща – за престъпления, корупция, бедност . България за него е една много непозната и малко плашеща страна. Имал е намерение да се премести във Франция или на някое друго място в Европа, но две години след гостуването си в страната ни, решава да се засели в Куртово Конаре. Решаващи в случая са предишното му пребиваване за 6 седмици, срещите с хората, природата. По това време е и големият бум на „английското заселване” . Скот е на 32 г., когато си купува тук къща и се мести да живее за постоянно в селото. През 2010 г. в селото си купуват къща и неговите родители- Барбара и Стеф. Скот редовно се включва в срещи, граждански форуми, културни събития. Често посещава читалището и доброволно разпространява рекламни материали- негова изработка, за различни събития и най-вече за Куртово Конаре Фест. Преди време, заедно с група англичани от района, посещаваше курс по български език за чужденци при нас , в читалището, и вече доста добре се справя с езика.
От 2018 г. Скот членува и в Сдружение „ Президиум – Куртово Конаре” , което е свързано с участието ни в Слоу Фуд – за опазване на местното сортово биоразнообразие и храни. През 2019г. Скот стана Цар на лютеницата. Той е редовен участник на фестивала и всяка година ни смайва с разнообразието от продукти, които предлага. През септември 2023г. заедно с майка си – Барбара и баща си – Стеф също подреди красив щанд. Скот приготвя консерви, оцет и разни експериментаторски продукти, а Барбара изработва чудесни сувенири и картички, които намират все по-широк отзвук и признание сред местните хора и гостите на фестивала.
Интервю със Скот:
– Скот, вече 15 г. живееш в Куртово Конаре. Какво не ти харесва тук?
– Няма значение къде живее човек. Живял съм и във Франция, и в Унгария, и тук, и на други места… Проблемите са общи за всички. Много се спори за политика, хората се противопоставят. Знаеш ли какво не ми харесва тук? Замърсяването и това, че хората си чистят къщите, а навън не пазят. Хвърлят всичко по земята, а не в кошчетата. Изхвърлят си боклуците от къщите в гората край селото. Не пазят навън така, както пазят чисто в къщите си. Има и други неща, които не ми харесват. Аз обичам откритите, искрени хора. Понякога срещам и такива, които се занимават с клюки. Някои хора са завистливи – защо този може, а аз – не , някои говорят много глупости. Но това го виждам и в Куртово Конаре, и в Пловдив, и навсякъде. Още нещо не ми харесва. Младите напоследък са обсебени от Интернет. Аз също много ползвам социални мрежи, работя добре с компютър, но това не е смисълът на живота ми. Когато се събирам с млади хора- те не си говорят. Седим на масата и всеки гледа телефона си. Забелязвам как не си говорят, не се интересуват от нищо друго.
– А какво ти харесва у хората тук?
– Аз имам много приятели – и млади, и по-възрастни. Интересно ми е да общувам с тях и винаги се стремя да науча нещо ново. Много ми харесва това, че хората тук си помагат, че може да разчитат един на друг. В последно време ми е много приятно да слушам разговорите на по-възрастните хора в селото. За разлика от младите, те не се вълнуват от Интернет и си разказват много истории. Говорят за история, за живота си, за времената преди и сега. Дори за животните си говорят и ми е интересно да ги слушам. Имам възрастни съседи, с които също обичам да разговарям, а чувствам, че и те така са по-щастливи – когато има кой да ги слуша.
– Скот, как ти се струва българската храна? Има ли наши храни, които обичаш?
– В Англия не ядях плодове и зеленчуци. Тук за пръв път опитах розов домат. Спомням си, че едва ме накараха да пробвам. И разбрах, че плодовете и зеленчуците тук имат друг вкус, много по-различни са от това, което ние имаме. Това е все едно да сравняваш оригинални маратонки с фалшификат. Тук разбрах колко е важна храната, колко е важно с какво се храниш. Обичам истинската храна. Това, че ходя по Фермерски пазари и се интересувам от темата, ми помага да се ориентирам кое е добро и кое не. Ценя продуктите на малките фермери, продуктите на дребните производители. Купувам си сирене от ферма, домашен хляб, месо от познат фермер, мед от познати пчелари. Може да е по-скъпо, но е истинско. Така хем помагам на дребните производители, хем се храня здравословно. Аз самият готвя добре и ми доставя удоволствие. От българската храна вече много обичам салата – от истински зеленчуци, от моята градина. Виж, шкембе чорба и кюфтета не се научих да ям, но много обичам пилешки дроб.
– Ти си експериментатор, обичаш да се занимаваш със земеделие, кулинария. През 2019г. стана и „ Цар на лютеницата” на местния фестивал на чушката и домата /Куртово Конаре Фест/. С какво се занимаваш, какви идеи имаш?
– Имам малко земя в землището на Куртово Конаре и съвсем близо до гр. Стамболийски. Там отглеждах разни неща – чушки, гъби, домати. Сега също имам чушки, малко чесън.
/ Скот отваря голяма папка, в която са описани различни зеленчуци и плодове и съответно към всяко описание има прикрепено пликче със семена. Събирал ги е от разни места и сега експериментира в градината си. Не знае какво ще се получи, но идеята е чудесна и ние го насърчаваме/.
Скот продължава:
– Имаше момент, когато се чудех с какво да се занимавам. Ходих за малко да Англия и се върнах. Бях изпаднал в депресия, защото не знаех какъв път да поема. Преодолях кризата и сега ми е интересно да експериментирам, да опитвам нови и различни неща. И непрекъснато се сблъсквам с трудности. Каквато и идея да имам, бюрокрацията е много голяма. Изискват се толкова много документи, да не говорим за парите. Имах намерение да направя малък цех за преработка на плодове и зеленчуци и се отказах. Отказаха ме огромните изисквания, а и се оказа, че в крайна сметка за едно толкова малко производство трябва да имаш поне 100 000 лв., за да отговориш на всички изисквания. Бил съм на много места в Европа и никъде не е така. За домашно производство там ти искат да имаш една прилична кухня и да е чисто. Дали ще се търси твоят продукт – зависи от потребителите. Работиш си в кухнята и продаваш. А тук няма възможности за дребните производители. Жалкото е, че в България има уникални продукти, но законите не са за обикновените хора. Ами оставете хората да работят, а потребителите ще преценят кое е хубаво и кое –не! Да не би във фабриките да е чисто и да работят с качествени продукти? Аз имам наблюдения и знам разликата. От няколко години ходя на Фермерския пазар в Пловдив. Споделям и идеите на Слоу Фууд. Запознах се с Десислава Димитрова на фестивала тук. / Става дума за доц. Десислава Димитрова – Координатор на Слоу Фууд за Балканите. Слоу Фууд е световно движение за опазване на сортовото биоразнообразие и традиционните храни/. Много съм щастлив, че моята лютеница беше оценена на Куртово Конаре Фест през 2019 година. През 2017г. също правих лютеница и участвах в конкурса, но не я харесаха. Тогава минах да опитам всички лютеници и разбрах, че на моята й липсва сол. Тук вкусовете са малко по-различни от тези на англичаните. Миналата година питах за различни рецепти, бърках, опитвах, сложих сол и се получи. И сега опитвам да приготвям различни неща – оцет от краставици, вино от дюли. Някои са необичайни, но има какво да се научи и от възрастните хора.
– Скот, ти участваш в различни местни събития – и на граждански срещи, и на празници. Ние, местните, те приемаме като един от нас. Кои празници ти харесват ?
– Куртово Конаре Фест – категоричен е Скот – и в Куртово Конаре е моето сърце! Оставам тук завинаги!
